Моят свят е свързан с динамиката на ежедневието, затова храмът е мястото, където спирам потока от мисли и чувам само биенето на сърцето си. Той не е просто сграда, където да се помоля или място, където да бъда сама. Храмът е чувство за сигурност в прегръдките на любимия, радостта в очите на децата, любовта към себе си и околните. Медитирайки всекидневно, в съзнанието ми отивам на пътешествие към моя храм – в океана сред китовете и делфините, в небето с балон, в пустинята, яхнала камила или танцуваща пред огъня под звездите. Силата, която ме зарежда да творя, да живея пълноценно и да давам любов идва от самата мен, аз съм храма, моето тяло и душа.